Tuesday, December 28, 2010

Човекът с Портокаловата Кожа

Хрумна ми една глупост след като преядох с наденица и картофи...
Мъжки портокал опложда женски човек.
Жена мастурбира с портокал и случайно бива оплодена от него.
На жената й се ражда дете човек с кожа на портокал.
Пораства като възрастен мъж с портокалова кожа.
Мирише хубаво, но трябва да се пази да не му обелят кожата.
Безумие.

Saturday, November 27, 2010

Диригентът

Хрумна ми идея за герой от много брутален психо-трилър: извратен сериен убиец под прякор "Диригентът". Мечтата му е да си направи духов оркестър. От дебели черва. Автентичният звук на пръднята, идваща от женско тяло, е единственото нещо, от което Дирингента се възбужда достатъчно, че да свърши. Но понеже е психично болен и много комплексиран, той така и не събира смелост да признае на който и да е за тайния си фетиш. Вместо това, той се облича като жена и посещава публичните женски тоалетни, дебнейки някое момиче, страдащо от газове, да седне на тоалетната чиния.

Решаващият момент, в който Диригентът се пречупва и започва да убива, може да е свързан с любовно разочарование. Примерно се влюбва в жена с проблемен стомах и започва да я следи. Тя е уплашена и шокирана, когато разбира за какво става въпрос, и отхвърля Диригента като го заплашва с полиция, ако той не спре да я следи. Уплашен и отчаян, той извършва първото си убийство. След като прибира трупа по някакъв начин, Диригентът разпорва тялото на жертвата и изкормва дебелото й черво, заедно с двата сфинктера. Към началото на червото, той прикачва маркуч, свързан с въздушна помпа. Около другия край на червото, той увива тел, с която регулира колко да е стегнат сфинктера. В крайна сметка се получава духов инструмент, който лесно може да бъде регулиран. Оргазмът на Диригентът е по-мощен от всякога. Ето, че се ражда голямата му мечта за оркестър.

След извратеното удоволствие, което му доставя първото убийство, последват още много инциденти. От къде Диригентът има медицинските умения да разпаря жертвите си? В интернет има достатъчно информация. Може пък да е ветеринарен лекар, който мрази хората и се идентифицира с животните. Или може работата му да е свързана с въздушни помпи - поддръжка на аквариум, езеро, басейн, или язовир. Опциите са много, важна е идеята.

Дали убиецът получава своето? Аз лично си представям как филма започва с концерт на духов оркестър в много извратена атмосфера. Вижда се само силуета на Диригента как въодушлевлено дирижира, но не виждаме членовете на оркестъра или на какво свирят. Сега ми хрумна още по-болна идея - ако убитата жена си има приятел, той ще бъде отвлечен и принуден да свири на червото на любимата си. Ужасно. Дори да бъде направен такъв филм по моята идея, не мисля, че бих го гледал. По-добре да спирам вече.

Wednesday, November 17, 2010

Музикални Кенефи

На всички ни се е случвало да влезем в публичен кенеф и да ни е страх серем. На мен ми се случи при последното голямо пътуване със самолет. Влезох в тоалетната, бях готов за война, заключих се в кабинката... абе всичко беше наред, докато не усетих, че в съседната кабинка имаше човек и сфинктера ми се стегна повече от всякога. Тогава пък хептем ме досрамя да отприщя залпа, защото колкото по-тесен е сфинктера, толкова по-шумна е експлозията. Да не говорим за щетите. Този до мен, горкият, опитваше, и май имаше същия проблем. През една минута се чуваше скърцаща пръдня, последвана от автоматично-задействания водопад на казанчето. Между всяка пръдня се чуваше нервно шумолене на дрехи и тоалетна хартия. Повечето, ако не всички тоалетни, имат архитектура, която подпомага за добрата акустика. Казано с други думи, в публичната изповедалня, всеки миниатюрен звук е важен. Отговорът е "не, не се изсрах". Лайното ми се скри в началото на дебелото ми черво и дори чукаше на вратата на стомаха да го пусне обратно.

За щастие, намерих решение на проблема - инсталиране на специална музикална уредба с триизмерен обхват, която да запълва плътно празното пространство. За съжаление, бюджетът на повечето учреждения не би позволил мощен звук във всяка кабинка. Друг проблем би бил трудния избор на музика, която да акомпанира нашата дефокация. Определено трябва да има широк обхват, за да може да замаскира звучни газове от всякакви видове - пискливи, средни, плякащи, басови, гръмотевични, виещи, пъклени и прочие. На акъла ми идват Cradle of Filth, Краси Аврамов, Burzum, Деян Неделчев, оперна музика, или може би най-добре духов оркестър с много тромби.

Съгласете се, обаче, че и най-добрият музикант не може да заглуши напълно една пръдня. Нужно е нещо повече, нещо специализирано точно за тази цел. Трябва ни нов жанр музика, която напълно да покрива честотите на звука, създаван от потни, сухи, или влажни ануси. Тук е момента да предложа услугите си - бих композирал такава музика (за пари). Но какъв е смисълът да се дават пари за такова нещо, като най-лесно би било просто да се запишат и смесят множество от разнообразни метеоризми. Това е и крайното ми решение на проблема. Сред толкова много пърдежи, идващи от триизмерната уредба, няма никакъв шанс да разпознаят нашите. Влизаш спокойно сред симфонията от пръдня и даваш пълна свобода на своя ректум. Амин.

Thursday, October 21, 2010

Филми Трансформери

Тая идея от малък я имам, ама не виждам как мога някога да я изпълня, та за това ви я представям тук. Представете си романтична комедия, която в шейсетата минута изведнъж се превръща в хорър с много насилие. Или пък военен филм, който в петдесетата минута се оказва, че е драма за хомосексуалисти. Документален филм за религиозна секта, в който има 40-минутна порно сцена с пълна пенетрация. Вариантите са безкрайни. Можете да чифтосате всякакъв жанр на филм с друг. Целта е обаче да не се очаква, тоест -- да е непредсказуема промяната.

50 минути научна фантастика... представете си нещо епично като Междузвездни Войни. На петдесет и първата минута актьорите изведнъж започват да мислят критично и да разобличават нереалистичните измишльотини във филма. Всичко се превръща в пародия, която обижда хората, харесали всичко, изгледано досега.

Сигурно сте гледали поне един такъв филм. Не вярвам да не са правени. Аз се сещам за Brown Bunny - супер скучен и зле заснет филм, в който единственото интересно е сцената, в която виждаме кура на режисьора и как една путка му го лапа. Пък наскоро ми казаха за още един филм на братята Coen - Blood Simple. Там пък от криминале жанрът преминава към хорър (ужаси, пр. от англ. ез.). Не съм го гледал още, но не ми се вижда като толкова рязка и непредсказуема промяна.

Изненадайте ме. Препоръчайте ми нещо, ама да не е боклук само.

UPDATE 29 Ноември: Гледах Fat Girl, по препоръка на Vance Vega. Оказа се много добро попадение и наистина се вписва в концепцията ми за филм-трансформер. Няма да издавам какво се случва, убедете се сами.

Wednesday, October 20, 2010

Музикален стил

Мислех си за музикален стил, който да приложа в последния албум на Electric Dragon, но понеже изисква много време и пари за реализиране, се отказах от него. Друга причина беше, че едва ли ще има някакъв успех този вид стил и ще остане неоценен геният ми. Някой ден все пак може да реша да го направя.

Темпото е бавно, по-бавно от 90 удара в минута. Пианото е главният инструмент, който води всички останали. Мелодиите, които пианото възпроизвежда, постоянно се развиват и се менят, като няма повтарящи се фрагменти. Останалите инструменти (барабани, 8-битов синтезатор и китари) се включват само на ключови моменти, като допълват мелодията и динамиката. Китарите се включват само там, където има тежки акорди. Барабаните се включват на силните и ритмичните моменти. Чинелите и соло барабанчето им са акустични, записани на живо, а касата е дигитална, с много басово и мощно звучене.

Вокалите са бавни и провлачени, но много мелодични, в стил The Microphones и Jordaan Mason. На някои ключови места има и хорови хармонии. Няма да има рап. Текстовете ще са много абстрактни и метафорични. Няма да има разграничения за припеви и куплети, всяка част ще е нова и ще доразвива предишната.

Идеята е да се получи нещо като класическата музика едно време, но с много динамика и емоция. Някой друг ако го направи това нещо вместо мен и го направи както трябва, ще съм му много благодарен (може дори ка купя merch, ако ми се откъснат от сърцето безценните ми парички).

Главите Бухалки


Ми хрумна ми тази идея за персонажи преди доста време. Стават за комикс, или за анимация. Представям си, че са жители на друга планета. Може телата им да са механични и само главите с израстъци да са биологични. По този начин могат да се нагаждат на всякакви други тела -- не е задължително дори да са човешки. Може да са животински, или да са машинни. Превозни средства - коли, танкове и прочие.

Другият сценарий, който не е толкова реалистичен, е примерно да са първобитни членове на някакво племе, пак от друга планета. И да си ползват главите като бухалки по време на дебати, биейки се помежду си с тях, докато се карат. И може примерно като един главатар се запознава с друг, да си насочва главата към задника му, за да го помирише.

Друг по-съвременен вариант, който току що ми хрумна, е тези персонажи да са метафора за хора, които са лесно поддатливи на пропаганда. С всеки нов политически лозунг си сменят главата с нова и страстно се налагат един другиго с главите-бухалки. Хвърчат зъби и кръв... по време на митинг направо се замерят с главите си. Пък политиците може да са двуглави или триглави, да носят по няколко тимберици наведнъж. И прочие, сещате се.

Все тая, тва е старо.

Бахуристи

Ами то с това почнахме в този блог, и се оказа, че нямаме достатъчно време и ресурси да го поддържаме като предаване. Концепцията беше да направим предаване за дегустация на странна храна и напитки, където всеки епизод е базиран на определена тема.

В началото на всеки епизод се дава информация за темата. После бахуристите закупуват продуктите от съответните магазини, докато говорят още по темата и коментират мястото и другите продукти, предлагани вътре. Обсъждат се опаковките, съдържанието, производството и прочие. Ако има даден уебсайт на етикета, той също подлежи на дискусия.

След това идва дегустацията, където вече се пробват продуктите по различни начини. В предаването ще има два вида дегустация - нормална и екстремна. Екстремната вече ще си има доста варианти - шмъркане, анално вкарване, ядене в огромни количества, изсипване в очите, консумиране във форма на пюре или прах, смесване с други неочаквани продукти и прочие.

Следващият сегмент се заснема на другия ден след дегустацията. Обсъждат се чревния тракт, както и консистенцията, миризмата, големината, и всички останали характеристики на отделените фекалии. Добре ще е да има и видео материал от самото дефокиране, заснет с ръчна камера от мястото на събитието.

Това са главните 3 елементи на предаването, които ще бъдат придружени от поне още 2 странични предизвикателства, като състезанието по надяждане. Кой може да изяде най-много за най-малко време? Ами ако няма ограничение на времето? Ами ако храната е супер люта, горчива, или кисела? Представете си чесън, люти чушки, уасаби, чипс, горчица и какво ли още не. Друг вариант е сравняването на евтина стока със скъпа стока. Купуват се няколко продукта от един и същи клас с различни цени и журито решава в случая дали цената има значение.

Ето и една камара теми, които успяхме да измислим:
- бебешка храна
- морска храна
- китайска храна
- месо
- млечна храна
- растителни продукти
- дюнери и фалафели
- сладки неща
- пенсионерска храна
- люта храна
- алкохол
- енергийни напитки
- безалкохолни напитки

Даже ще споделим и няколко детайла към темите. Когато бахуристите опитват бебешката храна, те ще бъдат облечени в пелени, за да е достатъчно обективна преценката им. В епизода за пенсионерската храна пък бахуристите ще преследват пенсионери в магазините и ще купуват всичко, което старците си изберат. В епизодите, в които има замесени месоядство и вегетарианство, може да има предизвикателство за някой от бахуристите: една седмица да яде и пие само растителни продукти, или пък другата крайност, която може би е по-интересна -- една седмица да яде и пие само животински продукти. Вместо вода дори ще трябва да пие мляко. Това е общо взето.